?

Log in

No account? Create an account

January 30th, 2012

Уроки болгарского

Руският богослов №1 изнесе беседа в София
Дякон Кураев: Познах Христос през Дявола
Патриарх Кирил идва у нас до края на 2012 г., издаде професорът

Където е текло, пак ще тече. Дори съветският режим не е успял да унищожи традициите на руското богословие и на православната мисъл. В това се убедиха всички, които бяха дошли в Руския културно-информационен център, за да слушат беседата на професора от Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев на тема "Евангелската проповед в съвременния свят". В невероятно популярен и същевременно апологетичен стил в продължение на 3 часа той с лекота разясняваше научно-богословски понятия, като поддържаше интереса на публиката с остроумието си. Което понякога беше доста солено и нямащо нищо общо с това, което българският православен е привикнал да чува от амвона. Включително и когато става въпрос за своите събратя. "Руската църква отказва да пише за поменаване на литургията имена, които се различават от тези в календара", демонстрира познания по темата един от присъстващите. На което протодякон Кураев отговори: "Предлагам да се инициира протестно писмо от патриарх Максим до патриарх Кирил, за да може той на свой ред да пусне циркулярно писмо до всички свещеници. В което да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от тези на светиите." И за да бъде разбран целият абсурд на тази "свръхправославна" ревност, разказа следния случай: "Имаше един руски митрополит - Никодим. Като съвсем млад свещеник неговият архиерейски наместник обявил "война" на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името - б.р.). Никодим изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: "Отче, честит празник. Предайте моите най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта" (на гръцки вяра - б.р.). Което за руския слух звучи конфузно, както и моята фамилия за българския. Така възрастният свещеник бил убеден да прекрати войната със Светланите."
А специално за "Стандарт" лекторът съобщи - вече съвсем не на шега - до края на годината руският патриарх Кирил ще посети България.
Дякон Кураев е наистина необикновена личност. Роден е през 1963 г. в Москва, като гимназист е издавал вестник "Атеист", а след това постъпил във философския факултет на Московския държавен университет именно в катедрата по научен атеизъм. Но сравнявайки атеистическата пропаганда с Евангелието и философската литература, Андрей се убедил, че официалната пропаганда "безбожно" лъже. "В началото аз разбрах, че има Дявол, и едва след това, че има Христос. Ако Христос е победил един свръхчовешки умен и зъл ум, значи Христос е повече от човек. Усещането за вътрешна празнина отмина, блесна светлинка в прозореца." Така Кураев обяснява как е станал вярващ и е преминал в лоното на православната църква през есента на 1982 г. В началото на 2006 г. пък руският сайт Rambler избра дякона за "Човек на 2005-а".
Константин Събчев
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-30&article=397787

Втора беседа на проф. протодякон Андрей Кураев в София

Автор Т. Димитрова
събота, 28 януари 2012

Днес гостът от Московската духовна академия професор протодякон Андрей Кураев изнесе втора беседа пред столичната общественост. Беседата на тема „Евангелската проповед в съвременния свят” беше без превод на български език. Състоя се в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка” № 34 от 15 ч. Понеже този път лекторът не беше прекъсван за превод, той говори повече от три часа, включително отговорите на зададените му въпроси.

В познатия си научно-популярен и апологетичен стил той с лекота разясняваше научно-богословски понятия и често разведряваше с остроумието си публиката, която докрай не показа никаква умора.

С голяма загриженост той изтъкна нуждата от добри свещеници, които да проповядват словото Божие и да са по-близо до хората, до това, което днес интересува младите; да могат да разговарят по темите, които вълнуват днес хората и обществото като цяло.

„Много е трудно да се опазиш да не попаднеш при Сцила или при Харибда, каза той (още Омир споменава за тези опасни за мореплавателите скали, почитани в древност като сурови божества; локализират ги на различни места - от Босфора през Месина, Сицилия, до Канарските острови – б. р.) и продължи: Сцила е елитарният батюшка, който е далече от хората. А Харибда е противоположният на него – „свой човек”. Много трудно е да се балансира между тези два полюса. Както на времето по-лесно е било да отхвърлиш политическия режим, да емигрираш и някъде в Америка измежду небостъргачите да се радваш, колко си православен и колко си непримирим с комунизма, отколкото да стоиш в Русия и да се опитваш да балансираш и да останеш православен при съществуващия богоборчески режим.”

Твърде разнообразни и във всеки случай много интересни бяха и зададените въпроси от публиката. Например, колко често следва да се причастяваме.

Отговор: Въпросът е сложен. Важно е не толкова действието, колкото намерението. Например, ако дам милостиня, това добро ли е или лошо? Мога да дам, защото искам да избегна продължително общуване с този смърдящ просяк. Мога да дам, защото не искам тези стотинки да дрънчат в джоба ми. Мога да дам, защото дамата до мене ми харесва и искам да изглеждам добре в нейните очи. Моето мнение е, че причастяване средно веднъж на две седмици е добре. От една страна, за да не свикваме с тайнството и, от друга, да не се превъзнасяме с честото причастяване.

За сурогатното майчинство. Господ е казал, че няма любов по-голяма от тая, човек да положи душата си за ближния. Следователно сурогатното майчинство е по-скоро подвиг, а не грях.

Отговор: Първо, нарушава се тайната на брака – появява се трети, чужд човек; второ, сурогатната майка получава травма, която цял живот не може да се излекува; и трето, ако толкова държат да осъществят майчинство и бащинство, има толкова деца, които се нуждаят от родители – нека насочат натам търсенето си.

За поменаването на имена: В Русия отказват да пишат за поменаване на литургията имена, които се различават от упоменаваните в житията на светиите.

Отговор: Извинява се „за нашата глупост”. Предлага да се инициира протестно писмо от патр. Максим до патр. Кирил, за да може патр. Кирил да пусне циркулярно писмо до всички свещеници и да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от имената на светиите. Даде пример със св. Филарет Московски, който като млад свещеник служел със свещеник, който обявил война на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името – б. р.) и на причастие да пристъпват, като съобщават името си: „Раба Божья Фотиния“. Св. Филарет изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: „Батюшка, честит празник. Предайте мойте най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта” (на гръцки вяра е пистис – б. р.). Което за руския слух звучи конфузно, както името Кураев за българския. По този начин помогнал на възрастния свещеник да прекрати войната със Светланите.

За богослужебния език. Проблемът не е в богослужебния език. Самите св. Кирил и Методий биха били привърженици на служението днес на разбираем език. И това, което е направил св. Климент Охридски, заменяйки глаголицата с кирилица, самото това е категоричен успех на светите братя като дело на техен ученик. Те са успели да създадат не ксерокопия, а истиски ученици, които са можели да вземат правилни и отговорни решения. Проблемът е в това, че дори и преведени богослужебните слова остават неразбираеми, ако човек не познава Библията. При превода се губи поетиката. Опитът в Атина показва, че от разрешението да се служи на разбираем език не произлиза нищо добро. Хората, свикнали с традиционния богослужебен език, си отиват от храма, а младежта не идва в храма. Проблемът не е в езика, а в достъпността на свещеника. Ако о. Йоан Кронщадски беше служил на китайски език, при него пак щяха да идват хората. Защото той е имал любов и е бил достъпен за хората.

За календара: Кога руската и българската църква ще могат да празнуват заедно църковните празници? Понеже става така, че по два пъти празнуваме един и същи празник.

Отговор: Това е чудесно. Какво лошо има в това? Чудно ми е как в 21 век можем да се дърляме за такива дреболии.

За спасението на католиците и протестантите.

Отговор: Ако зависеше от нас, желаем да влязат всички в рая: и католиците, и протестантите, и будистите... Но като познаващи основите на богословието и разсъдителни хора не можем да си позволим да твърдим, че някой може да се спаси без участие в православните тайнства.

Към този въпрос игумен Филип, представител на Московската патриаршия, добави: „Наш преподавател даваше много прост и ясен отговор: „Аз знам, че католицизмът е лъжа, знам, че протестантизмът е лъжа, знам, че будизмът е лъжа. Но дали католиците, протестантите, будистите ще се спасят – не знам.“ И простосърдечно разперваше ръце.

В такъв дух протече и втората много успешна и много посетена беседа на о. Андрей Кураев. Следващата му среща с българската общественост ще бъде утре, неделя, от 13 ч. в Дома на Москва в София (на ъгъла на улиците „Раковски” и „Оборище”).

http://www.dveri.bg/content/view/14535/29/
Есть такая экономическая игра «Ультиматум». Некто дал вам 100 рублей, и у вас есть право поделить эти деньги между вами и мною в любой пропорции. У меня есть право принять ваш раздел денег или нет. Если я согласен, то мы получаем эти деньги. Если нет – деньги всецело аннулируется. Если у вас есть 100 рублей, вы можете отдать мне 1 рубль, а себе оставить 99. С экономической точки зрения мне это выгодно: потому что если я откажусь, у меня не будет вообще ничего.
Однако исследования (см "Итоги 23 фев) показывают, что в таком случае люди чаще всего отказываются. Критическая лини для отказа – когда доля «дарения» понижается ниже одной трети от делимой суммы.

Выходит, личная выгода – не главный мотив в человеческом поведении.
Желание справедливости является доминирующим мотивом, более значимым, чем прямая личная выгода. И, значит, мы все же не вполне обезьянки. Идеальный интерес - ощущение нарушенной справеделивости - может перебивать банальный жабий инстинкт.

Вот поэтому сытые люди могут выходить на площади (декабристы, большевики-дворяне, нынешние «норки»).
И это не связано с тем, что среди инициаторов декабристского движения были масоны, сред большевиков – агенты немецкого генштаба, а среди ораторов Болотной – наймиты госдепа.

Уроки болгарского-3

видео предыдущей беседы тут: http://www.youtube.com/watch?v=rKWTO8sCNps


http://www.dveri.bg/content/view/14541/29/

„Днес ще изнеса най-лицемерната проповед в моя живот, имайки предвид външния ми вид” - така започна разговора си с аудиторията професорът на Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев в Дома на Москва в София. Това беше третата и последна лекция в програмата на богослова от посещението му у нас. Залата и този ден беше препълнена и отново имаше правостоящи, които издържаха на крак близо тричасовата лекция. Тя отново беше интересна, забавна, провокираща.

Видинският митрополит Дометиан и предстоятелят на руското подворие игумен Филип също присъстваха на беседата.

Протодякон Андрей Кураев припомни накратко историята на поста: как се постили първите християни, като се въздържали от храна и вода през целия ден, и как се променя отношението към християнството, след като то става официална религия на Римската империя. Тогава аскетичното напрежение намалява, църковният живот става вял, лишен от устрема към Бога и спасението, който имат първите християни. Хората, които искали да се откъснат от държавното християнство, се оттеглят в пустинята и там започват да се подвизават, слагайки началото на православното монашество. Учението за поста се основава на опита на монасите. То показва, че има пряка връзка между храната и плътските страсти.

Професорът изясни някои ключови термини, които се използват, когато се говори за поста. Той изведе славянското значение на думата страст (нещо, което ми се налага отвън). Страстта е „диктатура на падналия свят върху човека: да изпитва глад, страх от смъртта и т. н.” Другата ключова дума в разговора за поста е плът. Според дякон Кураев тя не е тялото, това са „слоеве на човешката психика, които ни правят роднини с орангутаните”. По думите на руския богослов плътта метастазира в душата и се налага "химиотерапия", за да се изцери човекът. Тази "химиотерапия" е постът.

Постът не се ограничава само с храната. Това, които се случва в душата, е свързано както с храна, така и с това, което гледаш по телевизията, което вършиш в ежедневието. Затова постът е ограничение, което човек си налага с цел изцеление и очистване на душата от метастазите на плътското.

Протодякон Кураев отдели три нива на поста: солидарност – постът е нещо, което хората в Църквата правят заедно, това е един от белезите за тяхното единство; изпитание за силата на волята – виждаш, доколко можеш да контролираш волята и тялото си; жертвеност – храниш се по-оскъдно, а за сметка на това даваш на другите повече – пари, внимание, грижа…

След края на лекцията професорът отговори на многобройните въпроси на аудиторията. Независимо, че цялата беседа беше на руски, това не затрудни комуникацията. Оказа се, че дяконът разбира български, пък българите нямат проблем с руския.

Въпросите обхващаха широк кръг теми – от изкушенията и прелестта в духовния живот до отношението му към православните гимназии и модернистите в Църквата.

Протодяконът отбеляза, че когато в аскетичната литература се говори за прелест, се имат предвид „лъжливи мистични преживявания, които сатаната изпраща на монасите”, т. е. на хората, които са се издигнали в духовно отношение и са заплаха за сатаната и той иска да ги съкруши. „За да изпаднете в прелест, трябва да сте направили нещо много лошо на сатаната” - успокои дяконът жената, която зададе въпроса. – „Това едва ли е така...”

За модернистите и обновленците в Църквата, към които понякога и той е причисляван, дякон Кураев се изказа накратко. Според него в последните години тези думи се използват като обидни от някои хора. Според него обновленците и модернистите са тези, които се опитват да обяснят, че в историята на Църквата не е имало само 16 в., а че християнство е имало и преди това, че православието не е само в Русия, а го има и в други краища на света. Поради големия интерес към личността на протодякона лекцията се проточи повече от час над предвиденото.

Малко преди заминаването си професорът даде интервю специално за „Двери”. Благодарим на предстоятеля на руското подворие в София игумен Филип, който организира срещата ни с протодякон Андрей Кураев и съдейства за провеждането на интервюто.

Latest Month

August 2019
S M T W T F S
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Powered by LiveJournal.com