диакон Андрей Кураев (diak_kuraev) wrote,
диакон Андрей Кураев
diak_kuraev

Уроки болгарского

Руският богослов №1 изнесе беседа в София
Дякон Кураев: Познах Христос през Дявола
Патриарх Кирил идва у нас до края на 2012 г., издаде професорът

Където е текло, пак ще тече. Дори съветският режим не е успял да унищожи традициите на руското богословие и на православната мисъл. В това се убедиха всички, които бяха дошли в Руския културно-информационен център, за да слушат беседата на професора от Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев на тема "Евангелската проповед в съвременния свят". В невероятно популярен и същевременно апологетичен стил в продължение на 3 часа той с лекота разясняваше научно-богословски понятия, като поддържаше интереса на публиката с остроумието си. Което понякога беше доста солено и нямащо нищо общо с това, което българският православен е привикнал да чува от амвона. Включително и когато става въпрос за своите събратя. "Руската църква отказва да пише за поменаване на литургията имена, които се различават от тези в календара", демонстрира познания по темата един от присъстващите. На което протодякон Кураев отговори: "Предлагам да се инициира протестно писмо от патриарх Максим до патриарх Кирил, за да може той на свой ред да пусне циркулярно писмо до всички свещеници. В което да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от тези на светиите." И за да бъде разбран целият абсурд на тази "свръхправославна" ревност, разказа следния случай: "Имаше един руски митрополит - Никодим. Като съвсем млад свещеник неговият архиерейски наместник обявил "война" на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името - б.р.). Никодим изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: "Отче, честит празник. Предайте моите най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта" (на гръцки вяра - б.р.). Което за руския слух звучи конфузно, както и моята фамилия за българския. Така възрастният свещеник бил убеден да прекрати войната със Светланите."
А специално за "Стандарт" лекторът съобщи - вече съвсем не на шега - до края на годината руският патриарх Кирил ще посети България.
Дякон Кураев е наистина необикновена личност. Роден е през 1963 г. в Москва, като гимназист е издавал вестник "Атеист", а след това постъпил във философския факултет на Московския държавен университет именно в катедрата по научен атеизъм. Но сравнявайки атеистическата пропаганда с Евангелието и философската литература, Андрей се убедил, че официалната пропаганда "безбожно" лъже. "В началото аз разбрах, че има Дявол, и едва след това, че има Христос. Ако Христос е победил един свръхчовешки умен и зъл ум, значи Христос е повече от човек. Усещането за вътрешна празнина отмина, блесна светлинка в прозореца." Така Кураев обяснява как е станал вярващ и е преминал в лоното на православната църква през есента на 1982 г. В началото на 2006 г. пък руският сайт Rambler избра дякона за "Човек на 2005-а".
Константин Събчев
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-30&article=397787

Втора беседа на проф. протодякон Андрей Кураев в София

Автор Т. Димитрова
събота, 28 януари 2012

Днес гостът от Московската духовна академия професор протодякон Андрей Кураев изнесе втора беседа пред столичната общественост. Беседата на тема „Евангелската проповед в съвременния свят” беше без превод на български език. Състоя се в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка” № 34 от 15 ч. Понеже този път лекторът не беше прекъсван за превод, той говори повече от три часа, включително отговорите на зададените му въпроси.

В познатия си научно-популярен и апологетичен стил той с лекота разясняваше научно-богословски понятия и често разведряваше с остроумието си публиката, която докрай не показа никаква умора.

С голяма загриженост той изтъкна нуждата от добри свещеници, които да проповядват словото Божие и да са по-близо до хората, до това, което днес интересува младите; да могат да разговарят по темите, които вълнуват днес хората и обществото като цяло.

„Много е трудно да се опазиш да не попаднеш при Сцила или при Харибда, каза той (още Омир споменава за тези опасни за мореплавателите скали, почитани в древност като сурови божества; локализират ги на различни места - от Босфора през Месина, Сицилия, до Канарските острови – б. р.) и продължи: Сцила е елитарният батюшка, който е далече от хората. А Харибда е противоположният на него – „свой човек”. Много трудно е да се балансира между тези два полюса. Както на времето по-лесно е било да отхвърлиш политическия режим, да емигрираш и някъде в Америка измежду небостъргачите да се радваш, колко си православен и колко си непримирим с комунизма, отколкото да стоиш в Русия и да се опитваш да балансираш и да останеш православен при съществуващия богоборчески режим.”

Твърде разнообразни и във всеки случай много интересни бяха и зададените въпроси от публиката. Например, колко често следва да се причастяваме.

Отговор: Въпросът е сложен. Важно е не толкова действието, колкото намерението. Например, ако дам милостиня, това добро ли е или лошо? Мога да дам, защото искам да избегна продължително общуване с този смърдящ просяк. Мога да дам, защото не искам тези стотинки да дрънчат в джоба ми. Мога да дам, защото дамата до мене ми харесва и искам да изглеждам добре в нейните очи. Моето мнение е, че причастяване средно веднъж на две седмици е добре. От една страна, за да не свикваме с тайнството и, от друга, да не се превъзнасяме с честото причастяване.

За сурогатното майчинство. Господ е казал, че няма любов по-голяма от тая, човек да положи душата си за ближния. Следователно сурогатното майчинство е по-скоро подвиг, а не грях.

Отговор: Първо, нарушава се тайната на брака – появява се трети, чужд човек; второ, сурогатната майка получава травма, която цял живот не може да се излекува; и трето, ако толкова държат да осъществят майчинство и бащинство, има толкова деца, които се нуждаят от родители – нека насочат натам търсенето си.

За поменаването на имена: В Русия отказват да пишат за поменаване на литургията имена, които се различават от упоменаваните в житията на светиите.

Отговор: Извинява се „за нашата глупост”. Предлага да се инициира протестно писмо от патр. Максим до патр. Кирил, за да може патр. Кирил да пусне циркулярно писмо до всички свещеници и да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от имената на светиите. Даде пример със св. Филарет Московски, който като млад свещеник служел със свещеник, който обявил война на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името – б. р.) и на причастие да пристъпват, като съобщават името си: „Раба Божья Фотиния“. Св. Филарет изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: „Батюшка, честит празник. Предайте мойте най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта” (на гръцки вяра е пистис – б. р.). Което за руския слух звучи конфузно, както името Кураев за българския. По този начин помогнал на възрастния свещеник да прекрати войната със Светланите.

За богослужебния език. Проблемът не е в богослужебния език. Самите св. Кирил и Методий биха били привърженици на служението днес на разбираем език. И това, което е направил св. Климент Охридски, заменяйки глаголицата с кирилица, самото това е категоричен успех на светите братя като дело на техен ученик. Те са успели да създадат не ксерокопия, а истиски ученици, които са можели да вземат правилни и отговорни решения. Проблемът е в това, че дори и преведени богослужебните слова остават неразбираеми, ако човек не познава Библията. При превода се губи поетиката. Опитът в Атина показва, че от разрешението да се служи на разбираем език не произлиза нищо добро. Хората, свикнали с традиционния богослужебен език, си отиват от храма, а младежта не идва в храма. Проблемът не е в езика, а в достъпността на свещеника. Ако о. Йоан Кронщадски беше служил на китайски език, при него пак щяха да идват хората. Защото той е имал любов и е бил достъпен за хората.

За календара: Кога руската и българската църква ще могат да празнуват заедно църковните празници? Понеже става така, че по два пъти празнуваме един и същи празник.

Отговор: Това е чудесно. Какво лошо има в това? Чудно ми е как в 21 век можем да се дърляме за такива дреболии.

За спасението на католиците и протестантите.

Отговор: Ако зависеше от нас, желаем да влязат всички в рая: и католиците, и протестантите, и будистите... Но като познаващи основите на богословието и разсъдителни хора не можем да си позволим да твърдим, че някой може да се спаси без участие в православните тайнства.

Към този въпрос игумен Филип, представител на Московската патриаршия, добави: „Наш преподавател даваше много прост и ясен отговор: „Аз знам, че католицизмът е лъжа, знам, че протестантизмът е лъжа, знам, че будизмът е лъжа. Но дали католиците, протестантите, будистите ще се спасят – не знам.“ И простосърдечно разперваше ръце.

В такъв дух протече и втората много успешна и много посетена беседа на о. Андрей Кураев. Следващата му среща с българската общественост ще бъде утре, неделя, от 13 ч. в Дома на Москва в София (на ъгъла на улиците „Раковски” и „Оборище”).

http://www.dveri.bg/content/view/14535/29/
Subscribe
  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 11 comments